Георги Ангелов. Поэт, пасущий бабочек погудом...

Поетът е пастир на пеперудите,
които тръгват винаги към пламъка
с надеждата да се повтори чудото,
наречено отместване на камъка.

И сред души от злобата помътени,
сред тонове нескриваща омраза,
поне един – във вихъра безпътен
да разпознае себе си във Лазар.

Георги Ангелов


Поэт, пасущий бабочек погудом,
летящих на живительное пламя,
за воскресенем ждет второе чудо:
явится ангел и отвалит камень–

и хоть немного просветлеют души,
и в суетном земном коловороте
хотя б одна душа, едва очнувшись,
сроднится с Лазарем –живым и мёртвым.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
из сборника "Зимна трева" 2001 г.


Рецензии