Поэты Японии Симаги Акахико Петстишия

ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Симаги Акахико (1876-1926 г.)
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Симаги Акахико
ПЕТСТИШИЯ

               о о о
Пиша и продължавам да пиша,
а след като се стъмни,
паля лампата.
Сам вкъщи
посрещам лятната вечер…

               о о о
Тази сутрин
в мъгливия мрак
през клоните на дърветата
едва блесна първият слънчев лъч
и първи петли пропяха…

               о о о
Привлечени от огъня,
жужат нощните мушици.
До мен вкъщи
децата, свити като топчици,
дремят на старата рогозка…

               о о о
Сред горския гъсталак
на зелена полянка
дълго се сбогувам
с този планински край.
Свива се от мъка сърцето ми…

               о о о
През треви и цветя
по разцъфтялата поляна
вървях към далечната горичка
и шепнех: „Какъв покой!“
В отговор патица изквака…

               о о о
     ^^^ Село Хироока

Гасне прозорецът
на зимното поле.
Вечерта приближава
и въпреки че слънцето още грее,
изведнъж става студено…

               о о о
     ^^^ На почивка в Каруизава

Снегът се топи
и разкрива кафявата почва.
Мътният диск на залязващото слънце
виси над земята –
малък и студен…

               * Каруизава е популярен планински курорт в провинция Нагано, Централна Япония.

               о о о
     ^^^ Островни танци

Там някъде
отмерен тътен в здрача
заглушава шума на вълните.
Сред сенките на дърветата
селяните танцуват в лунната нощ…

               о о о
     ^^^ Из цикъл „Токио“

Нощна улица.
Върху сивата пепел
на изстиващия мангал
украсява с рисунки
мразовитият скреж…

               о о о
Привечер сядам
и размишлявам тъжно
за своята плът,
свикнала да се наслаждава
на чаша чай в самота…

               о о о
Къде изчезна кучето,
което идваше да ме види?
Вечерта настъпи,
клепачите ми натежават за сън,
а продължавам да мисля за него…

               о о о
Зазорява се мътна зора,
облаците се утаяват
над пропукания лед
и мъглата се стича като поток
в чашата на езерото…

               о о о
Далече-далече, където
домът ми се тресе от поривите
на зимните ветрове,
вечер жена ми пали лампата
и залоства вратите…



---------------
Японският поет Симаги Акахико (рождено име Кубота Тосихико) е роден на 16 декември 1876 г. в гр. Сува, префектура Нагано. Пише стихове от ученическите си години, първите му публикации са във в. „Япония“. Ученик е на поета Ито Сатио. Получава добро образование, работи като учител и като директор на училище. През 1900 г. се присъединява към обществото на поетите „Негиси“, възглавявано от Масаока Сики. През 1913 г. издава стихосбирката „Картофени цветя“ (в съавторство с Накамура Кенкити). От 1914 г. е редактор на сп. „Арараги“. Публикувал е много стихове в жанра танка, очерци, есета, манифести и литературоведчески статии. В творчеството си се стреми към реализъм, към ясно, но емоционално значимо съдържание. Умира на 27 март 1926 г. в гр. Симосува, префектура Нагано.