Песен на пролетта
Пролетна зора и тишина
Запалват огън в себе си,
Възкресява вярата в сърцето ми.
Чувам много песни
От пеещите бели стени.
Зад тях е море от съвест и чест.
Бреговете са измити с добри вести.
Всички песни са прекрасни,
Ако са чисти и ясни.
Тук не очаквам чудеса,
Гледам нагоре към високите небеса.
В душата цъфти снежно цвете,
Като бял лотос това цвете.
Една усмивка и нейната красота
Неизмерима за душата.
Аз стоя пред очите на Бога,
Където е прагът на изтока.
И се моля на небето.
Само душата чува гласа на пролетта.
1 май 2023 г., понеделник
Първи стих на български език.
***
Души ждут тепла.
Весенняя заря и тишина
Зажигает внутренний огонь,
Оживляет веру в сердце моем.
Я слышу много песен
От поющих белых стен.
За ними море совести и чести,
Берега омывают добрые вести.
Все песни чудесны,
Если чисты и ясны.
Здесь я не жду чудеса,
Смотрю в высокие небеса
Подснежник цветет в душе,
Как Белый лотос этот цветок.
Улыбка и его красота
Не измерима душой.
Я стою перед глазами Бога,
Где порог востока,
И молю небеса.
Душа слышит голос весны.
1 мая 2023 понедельник
Свидетельство о публикации №123101407082