И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори,
тъжно с вятъра спомени стенат.
Непознати сме днес и дори,
всеки има си своя Вселена.
Самотата над огъня бди.
От дима ли сълзят ни очите?
Онзи смях мой и твой, от преди,
въглен жив, вдън душите ни скрит е.
Аз жена съм, ти възрастен мъж,
а заплакахме с теб. Изведнъж.
Изведнъж
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123100905171
Свидетельство о публикации №123100905171
Рецензии