И тръгнех ли избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът,
по стъпките ми леден вятър свири...
Жадувах само обич, дом и мир и,
да спра за миг. Нозете ми кървят.
В два куфара живота си побрах,
от самотата ми не ме е страх
и не за мен е тази песен жална.
Да ли изплащам на предците грях?
Молитви в стих изплаках и изпях.
В душата клада, Ти ли, Боже пална?
Kлада
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123093006729
Свидетельство о публикации №123093006729
Рецензии