Случай в лесу

                Болгарский
                Жизнь и Природа


                СЛУЧКА  В  ГОРАТА

                Задуха вятър.
                Преви клоните на дърветата,
                от гнездото си
                птиче падна в тревата.
                То записука тревожно:
                "Къде си, мамо, ела!"

                Майката долетя
                с червейче в човката,
                но рожбата си тя не видя.
                Къде ли е?
                Птичето беше близо до нея,
                но тя не го виждаше -
                забелязваше само това,
                което се намираше
                на природно определена
                височина.

                Вятърът утихна съвсем
                и по-ясно звучеше
                писукането на птичето.
                Майката в кръг се въртеше
                и го зовеше
                все по-тревожно..

                Повече не можех да гледам.
                Взех птичето в шепата си
                и усетих как трепти
                като сърце развълнувано.
                Внимателно го сложих
                в гнездото.
                Едва тогава
                майката го видя,
                нахрани го и го стопли...

                Тръгнах си
                и за пореден път си казах,
                че всяко нещо в Природата
                е надарено
                със собствени граници
                и възможности,
                които не може,
                /а и не бива!/
                да преминава...

                Ана  Величкова