И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта,
тя е същата - дръзка и гола. И иска любов.
Ако спреш тя ще седне и палец ще вдигне на пътя,
ще я следваш и няма да пита дали си готов.
И когато годините лека - полека те смажат,
ще те топли откраднат от времето стон полудял...
Щом рисува душата ти още сърца по паважа,
лудостта ти крепи те и още не си се предал.
Cърца по паважа
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123091505093
Свидетельство о публикации №123091505093
Рецензии