България в мойто сърце
Навеки в живота ми тя.
И свързана с алена кръв е,
Душата ми плаче сега.
Тя помни дълбоко страдание,
Помни велика борба.
Тук падат сълзите,
На българска, родна земя.
А колко таз “майка” родила,
Славни, “големи” деца.
Които си дали главите
На нейна последна молба.
Сега тя възпряна, свободна,
С нейни горди чеда.
И български глас се възпява,
Навечно в наще сырца.
2023 год.
Стих занял второе место в районном конкурсе "България в мойто сърце". Также был опубликован в газете вместе с несколькими другими стихами моего авторства
Свидетельство о публикации №123090106526