Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук,
но бои не пести, а и вече не може да спира,
своя порив, но август – безделникът още е тук,
а настроил е вятърът тънката, сребърна лира,
а щурците захласнато нота, след нота плетат
късче лято да хванат полека, с невидими мрежи...
Още тук е, но тръпне предесенно стария свят,
смугла есен сърцето от камък дали ще разнежи?
Да се влюби безпаметно в пъстрата есен светът,
и в косите й дълги заравяйки своите пръсти,
да забрави за рани, които до кост го болят,
да възкръсне в очите ; – много дълбоки и пъстри.
https://youtu.be/bdKbRYEgLhE
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123081201785
Свидетельство о публикации №123081201785
Рецензии