В самото крайче на Всемира
словата търся – да те утеша
и арахангел Михаил ще вземе
и моята, тъй грешната душа.
А тя е луда, от любов грешила
и не познава алчността, лъстта,
но ще я влачи някак си насила,
не са за мене райските места.
Там ще умра! А, вече съм умряла?
И там е пренаселено – тълпи.
Сред херувими, краища, начала,
кой, Господи това да изтърпи?
От разни песнопения сладнящи,
ще се побърка бедната съвсем
и стихове до безоткат ще дращи,
ще им разбуни мирния Едем.
И тъй ще ме оставят те на мира,
от мене ад и рай ще се спаси...
А ти в самото крайче на Всемира,
по звездните трохички ме търси...
https://youtu.be/pGrLf_2ln3c
Свидетельство о публикации №123080501828