Поэты Японии Фудзивара Иетака Петстишия

„ПЕТСТИШИЯ” („ПЯТИСТИШИЯ”)
Фудзивара-но Иетака (~1162-~1241 г.) 
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Фудзивара Иетака
ПЕТСТИШИЯ

               о о о
Лунен изгрев
чакам сред мрачната нощ.
Лъч ли докосна ръката ми?
Не, само мълния
е блеснала в тъмата…

               о о о
Ухание на сливи
ме върна към миналото,
но само пролетната луна
засия безмълвно
върху мокрия ми ръкав.

               о о о
Докато с приятелите
скитахме през пролетните поля
и се любувахме на вишневия цвят,
се стъмни… О, славей,
сподели с мен цветното си пристанище!

               о о о
В тревожен размисъл бях:
да те чакам ли, кукувицо,
през измамната нощ?
Но след краткия дъжд
небесата се проясниха…

               о о о
По разсъмване
ще тръгна пак
към планинските върхове.
Луната също се катери
по белите облаци.

               о о о
През тази година
цветчетата на мандарината
за пръв път се срещнаха с пролетта.
Защо ли усещам
предишни мили ухания?

               * В японската поезия свързват оранжевите цветчета със спомени от миналото.

               о о о
И над върха на Фуджи
димът се стреми нагоре
както любовният огън.
Но ще достигне ли висините
на скритите в сърцето чувства!

               о о о
Кленов лист пада на земята
в есенната вечер сред планинските дебри.
Проливен дъжд…
Под дъжда
плаче ли самотният елен?

               о о о
Есенният вятър
развява ръкавите на дрехите ни
на планинския връх.
Слели крилете си с облаците,
гъските ридаят в небесата…

               о о о
През дългата есенна нощ
заглушава стария покой,
напевният приглас на щурците,
печално напомнящ
за повея на вятъра в боровете!

               о о о
Нарастват в далнината
бурните води
на река Танигава
и примамва славеите
пролетният планински вятър.

               о о о
Вечерният ветрец шепне
в дъбравите край потока Нара
и събира лист след лист,
но святите води ми напомнят,
че лятото още е тук.

               о о о
Духне ли ветрецът,
ще разгони облаците
над планинския връх…
Прощален подарък
приеми с любовта ни!

               о о о
Но припомни си
твоите обещания
празни ли се оказаха?
Вчерашните облачета
планинският вятър прогони…

               о о о
Отново над ръкава,
подгизнал от сълзи,
се събират облаци…
Къде си, лунен изгрев,
в тъжната дъждовна нощ?




---------------
Японският поет Фудзивара Иетака е роден през 1162 г. (според някои източници през 1159 г.) в семейството на съветника при императорския двор Фудзивара Мицутака, негови учители са поетите Фудзивара Тосинари и Фудзивара-но Сюндзея. Един от великите поети на своето време, той от детство изучава сериозно японската литература. От 18-годишна възраст служи на високи постове в императорския държавен кръг. Един от редакторите е на антологията „Синкокин вакасю“ („Нова колекция от стари и нови японски песни“, 1210 г.), автор е на антологията „Минисю“ и на няколко лични калиграфски стихосбирки, негови стихове са включени в най-добрите литературни антологии на Средновековието. Поезията му се свързва с изящна словесност, необичайно свежи образи, простота и искреност. През последните години на живота си се замонашва и живее в храма Тенодзи на територията на днешна Осака, като до смъртта си продължава да пише поезия. Умира през 1241 г. (според някои източници на 5 май 1237 г.).

               * Портретът на Фудзивара Иетака е нарисуван от художника Кикути Есаи.
---------------



Фудзивара Иетака
* (перевод на русский язык с перевода на болгарский Красимиром Георгиевым: Владимир Нехаев)

               о о о
Восход луны
Средь мрачной ночи ожидаю.
Луч ли коснулся вдруг моей руки?
Нет, просто молнии
Вдруг темень разорвали…

               о о о
Сливовый аромат
Меня вернул назад,
В минувшее.
И только лишь луна
Безмолвно свет
Лила на влажный мой рукав.

               о о о
Пока с друзьями
Мы бродили по полям
И цветом сакуры весенней любовались,
Стемнело…
Ах, соловей!
Пропой еще ты нам,
Верни меня в цветущий этот мир!