Андрей Андреев. Время

Времето
.....времето ще каже…

Нощ. Звезди. И шепот от звездите.
Корени. Листа. Живот и тлен.
Тук са и на мъртвите душите.
Пак от тях съм заобиколен.

Меко пука родното огнище.
Вятърът утихне, заечи.
Само времето не казва нищо,
само то като крадец мълчи.

Зная, че каквото и да питам,
няма отговор да чуя тук…
А навън е пролет и стрехите
пеят с най-вълшебния улук.

Пеят те - без ничия заръка,
и не ми отмерват със везни
колко път ме чака, колко мъка,
колко мрак и колко светлини.

Времето ли? - времето сме ние,
стига само през дима му гъст
пролетното слънце да изпием,
да изгазим пролетната пръст.

И да помним: в нощите и дните
дим какъвто и да ни души,
че са с нас на мъртвите душите.
И до тях са нашите души.

Андрей Андреев
из „В този край на света” (2016)



Время
............время покажет.......

Звёхды. Ночь. И шёпот звёзд наружу.
Листья. Корневища. Жизнь и тлен.
Низом— мертвецов живые души,
где моя взята нисшедшим в плен.

В камельке потрескивают у'гли;
ветер смолкнет— снова заскулит;
немы же мгновенья— тоже пули**:
памятник истории отлит.

Даром любопытство: немо время,
а покажет что — уже не нам...
А ручьи поют, шальное племя—
по весне, по молодым делам:

на бегу лепечут не кукуют
ждущим манны откровений нам
ни судьбу,  удачу хоть какую,
ни прямых путей в пресветлый храм.

Время это душ живые трели:
им бы хоть, подав в былое страх,
выпить солнце марта и апреля,
плясом выбить  августовский*  прах.

Узелок на память в долгой теме:
вопреки препонам и годам
мёртвые нам смотрят прямо в темя,
наши души с ними навсегда.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* август харизматичен у Андреева, пришлось ввернуть;
** см.фразеологизм лить пули; кто молод, погуглите: свистят они как пули у виска: мгновение, мгновение, мгновение,  пам-пара-пам!...., прим.перев.


Рецензии