На Росинанта ме веят ветрища,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два - три великана.
Санчо къде запиля се?
Дяволът, щом за рогата го хвана,
не е от мен по-ужасен.
Дребни парици да давам за свещи
и да си купя факлия*...
Нещо за нищо и нищо за нещо...
Нямам къде да се скрия.
Отчета пеят гъгниви тропари,
Господ навярно почива.
Даже в копривата гръм да удари,
пак си остава коприва...
----------------------------------------------
* – Факлия – Голяма свещ.
Kоприва
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123080104288
Свидетельство о публикации №123080104288
Рецензии