Все към теб вървях...

Вървях.
Безкрайно много.
И все към теб вървях.
По който път и да поемех,
всеки водеше натам, към теб.

Топлите лъчи на слънцето,
луната и звездите от небето
ми нашепваха за теб.
Всяка нощ в съня ми
беше само ти.

С изгрева на всяка утрин,
с хладината на росата,
с милувките на пролетния вятър,
с капчиците на дъжда
галеше ме ти.

В песента на морската вълна,
в ромона на тихата река,
в пръските на ликуващия водопад
откривах и дочувах
твоя глас.
...
И ти
вървеше.
Устремен към мен.
И срещнахме се
в най-слънчевия ден
от Бог
благословен.

EL_
23.10.2015г.


Рецензии