Самотен дом

Отдавна вече никой не отваря
на моя роден дом вратите.
Никой не прекрачва прага…
Свидната ни майка си отиде.

Часовникът е спрял отдавна,
стрелките прекратили своя бяг.
Обрасъл с бурени и тръни, прагът
мълчи, застинал в своята тъга.   

И портата, и дворът,  замълчано
очакват стъпките на някого от нас.
Перденцата, увиснали печално -
самотни и останали без глас.      

В дни и вечери, и в утрини сияйни
царува вече студена тишина…
Ти си отиде, наша скъпа майко,
остави ни безрадостни, в тъга…

13.07.2023г.
EL_


Рецензии