Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би
сърцето ми – до лист изпосталяло,
в стиха си имам хиляди съдби,
една ми стига само. За начало.
Разпъвам се сама и не боли,
венецът трънен вече се изрони
уж птица съм, свободна, а дали?
И чук си нося вече, и пирони.
Измамното усещане за дом,
и да си нужен също е измама...
Реален е Стокхолмският синдром...
Нощес ще се напия. Или няма.
Стокхолмски синдром
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123072602531
Свидетельство о публикации №123072602531
Рецензии