Поэты Японии Такараи Кикаку Тристишия

ТРИСТИШИЯ („ТРЕХСТИШИЯ”)
Такараи/ Еномото Кикаку (1661-1707 г.) 
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Такараи Кикаку
ТРИСТИШИЯ

               о о о
Просяк на пътя!
Негови дрехи през лятото са
небето и земята.

               о о о
Ярка светкавица!
Днес ще блесне на изток,
утре на запад…

               о о о
Сън ли беше това,
или наистина ме заклаха?
Ето следи от ухапвания на бълхи…

               о о о
Ярка луна!
Край постелята
сянката на бор.

               о о о
Люшка се, люшка се
на бананово листо
малката жабка.

               о о о
Но преди май ги нямаше
под Фуджи тези хълмове!
Ясна есенна вечер.

               * Според автора въздухът под Фуджи е толкова прозрачен, че се виждат хълмовете в подножието, сякаш внезапно израснали там.

               о о о
Всички го мразят,
но той спокойно си живее
като зимна муха.

               о о о
Рояк мушици
се издига – плаващ мост
за мечтите ми.

               о о о
През пролетта не минава и ден,
в който да не се продаде камбана
в град Едо.

               * Това и следващото стихотворение възхваляват оживената търговия в гр. Едо, магазините на който са известни с копринените си изделия. Там всеки ден се продават дори храмови камбани.

               о о о
Шумолят коприните
в магазин Етигоя…
Дошло е лятото!

               * Етигоя е най-старият непрекъснато действащ магазин в Едо, основан през 17-и век.

               о о о
Аз съм нощна светулка.
Най-сладък за мен е пелинът
край самотната хижа.

               о о о
Утринна зорница!
Няма покой над вишните
планинското облаче.

               о о о
Пролетен вишнев цъфтеж –
не сред планинските върхове,
а в долините при нас.

               о о о
Преди да се събудя в съня ми
дойде моята майка… Не я гони
с крясъка си, кукувицо!

               о о о
Буен водопад!
С крясък към къщата
се стрелнаха патици.

               о о о
Ама че глупав славей!
Обърква със сенчеста гора
бамбуковия храсталак.

               о о о
Блещука залезът!
Над тихата улица
пърхат пеперуди.

               о о о
Проливен порой.
Доволен е от природната свежест
сухият грах в торбата.

               о о о
Чувайки строгата забележка,
девойката наведе глава
като вечерен мак.

               о о о
Изминаха десет години,
а сякаш си отиде вчера.
Сянка на плачеща върба!

               * Във връзка с годишнината от смъртта на Мацуо Башо.

               о о о
Първата си пролетна песен
славеят пее, провиснал
с главата надолу на клонката.

               о о о
Уморени водни кончета
се носят в безумен танц.
Нащърбен месец…

               * Под нащърбен месец поетът има предвид луната, която е започнала да намалява в десния си край и вече не е пълен диск, но още не е полумесец. Тя изгрява късно вечер и залязва често след изгрева на слънцето.

               о о о
Това е моят сняг!
Колко е лекичък
на плетената ми шапка!

               о о о
Хвърлете камък по мен!
Клонка с черешов цвят
сега отчупих...

               о о о
Лунният диск се мъжделее...
Два кръга блестят сред клоните:
мътен поглед на бухал…

               о о о
Оголила бели зъби,
маймуната дрезгаво кряска.
Луна над планината.

               о о о
Колко добри са твоите рибки!
Но ако можеше, стари рибарю,
да ги опиташ сам…

               о о о
Стеле се първият сняг.
Ако го изсипя на поднос,
всеки ще си го гледа…

               о о о
Какво дълго жалеене!
Котката хвана щуреца,
а приятелката му тъгува.

               о о о
Пратеникът първо
ми даде клон от череши,
а чак след това писмото.

               о о о
Есенните цикади свиркат...
Но дори морното му дихание
вече никога няма да чуем.

               * Песен на скръбта.

               о о о
Аромат на слива!
Откъм бараката
не сваляйте очи от просяка.

               о о о
Полунощ...
Заклещена от леда, чернее
стара лодчица.

               о о о
Тежки са крилата на портата,
дълго време е била заключена.
Луна в мразовитата нощ!

               о о о
Студена зима.
Плашило сред полето –
място за кацане на враните.

               о о о
Отдаде земна почит
и притихна
като море в летен ден.

               о о о
Скрий се като в гнездо
под моя чадър,
мокра лястовичке!

               о о о
Поливайте градината,
докато се намокрят
цикадите и врабчетата.





---------------
Японският поет и писател Такараи/ Еномото Кикаку е роден на 11 август 1661 г. в Едо (днешен Токио) в семейството на лекар. Получава добро образование по медицина, китайска литература, философия, живопис и калиграфия, ученик е на теоретика на стиха Мацуо Башо. Първите му публикувани стихотворения са от 1679 г., през 1683 г. издава поетичната антология „Минасигури“, станала важно събитие в историята на хайку. В историята на литературата е записан като един от десетте „велики ученици на Башо“: Кикаку, Рансецу, Кьорай, Джосо, Кьорику, Шико, Яба, Хокуши, Сампу и Ецуджин. Силата на оригиналния му творчески стил е в избора на актуални теми от ежедневието на своите съвременници. През 1691 г. заедно с други ученици на Башо участва в създаването на поетичния сборник „Сарумино“. Умира на 1 април 1707 г. в Едо.