Поэты Японии Найто Мейсецу Тристишия

„ТРИСТИШИЯ“ („ТРЕХСТИШИЯ”)
Найто Мотоюки/ Мейсецу (1847-1926 г.)

                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Найто Мейсецу
ТРЕХСТИШИЯ

               о о о
Получих подарък –
в чаена чаша си нося вкъщи
златната рибка...

               о о о
Вечерна луна.
Над плевнята и над обора
цъфтят сливови клонки...

               о о о
Изчезва сред мъглата
странстващият монах.
Далечна камбана...

               о о о
Моя глас
връща обратно при мен
есенният вихър...

               о о о
С фенер в ръката
нощният човек се разхожда
под цъфналите сливи…

               о о о
През прозореца чувам,
че селянин разкопава нивицата си.
Колко много камънак в почвата…

               о о о
Лудуващи мухи.
Върху мастилницата каца лъч
от пролетното слънце…

               о о о
Ствол на дърво се люшка
по течението
на пролетна река…

               о о о
Ято от скорци
засенчи небето.
Плясък на криле...

               о о о
В бистрата вода
неподвижни заспали риби.
Есенен вятър...

               о о о
Зимни дъждове.
Тишина. Безмълвна е
и лодката на кея.

               о о о
Заселила се в колибата,
към слънцето пълзи
зимната муха...

               о о о
Първи шаран на пръта –
значи има японско момче
под този покрив!

               * На празника на момченцата 5 март пред японските къщи се окачват на върлини шарани от плат, символ на смелост и упоритост на момчетата в семейството.

               о о о
Моля се само за едно –
за приятна топла грейка.
Ама че студ!

               о о о
Луната блести.
Пристъпвам по висящия мост –
дъските скърцат...

               о о о
На своите кончета
кочияшът мърмори нещо...
Студена нощ.

               о о о
Реката Кисо е ядосана,
а планината Кисо
се усмихва!

               * Името Кисо в Япония носят река, планина, област, долина и село.

               о о о
Сякаш следва
послушна пеперуда –
така се движи просякът...

               о о о
Пролетен ден –
как преливат в блясъка си
пауновите пера!

               о о о
Камбанка фурин си купих
и я окачих на верандата.
Ето го и вятърът!

               * Фурин е традиционна японска камбанка, която се поставя под стрехите през лятото. Звънът на фурина наподобява течаща вода и свеж вятър и създава субективно усещане за прохлада.

               о о о
На скала над морето
стар просяк е завел близките –
дъщеря си и внука си...

               о о о
В изоставена къща
влизам, без да се събувам.
Есенен дъжд...

               о о о
Блести полосата –
в далечината тече Тамма
през зимната поляна...

               * Тама е голяма река, минаваща през префектурите Яманаси, Канагава и Токио на о. Хонсю в Япония.

               о о о
С трептящи коремчета
минават през шлюза
падащите жаби…

               о о о
Студен вятър
се разхожда в небето.
Самотна луна.








---------------
Японският поет Найто Мотоюки/ Мейсецу е роден през 1847 г. в гр. Мацуяма префектура Ехиме на о. Сикоку в семейството на самурай. Получава класическо конфуцианско образование. След буржоазната революция Мейджи заема различни отговорни държавни длъжности, вкл. и в Министерството на образованието. Владее китайски език. Пише хайку под псевдонима Ро Бай. Стиховете му се отличават с простота, изящество и съзерцателен дух, яснота и дълбочина, обаятелна емоционалност и топъл хумор. Един от най-добрите ученици е на Масаока Шики и заедно с него издават сп. „Хототогису“ („Кукувица“). Ползва се с голям авторитет сред участниците в движението за обновяване и преобразуване на жанра хайку и сред членовете на поетичното общество привърженици на жанра танка „Негиси“. Умира на 20 февруари 1926 г.