Поэты Японии Мацунага Тейтоку Тристишия

ТРИСТИШИЯ („ТРЕХСТИШИЯ”)
Мацунага Кацугума/ Тейтоку (1571-1654 г.) 
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Мацунага Тейтоку
ТРИСТИШИЯ

               о о о
Ама че буря!
Мечът на мълнията пак и пак
се размахва между облаците.

               о о о
Чуй кукувицата!
А ако я слуша лекарят,
ползата е двойна.

               о о о
Отлитайки от цветята,
ще намерите ли своите вкусни питки,
мигриращи гъски?

               * Тристишието намеква за японската поговорка: „Оризовите питки са по-добри от цветята“, визираща онези, които се грижат за материалното, пренебрегвайки духовното.

               о о о
В поезията
не търсят ментори
славеят и жабата.
 
               * Тристишието е свързано с поговорката: „В поезията няма ментори!“, появила се за първи път в трактата на Фудживара Садайе от 1216 г. „Основи на стихосложението“, според който е важно да се обучаваме не от ментори, а от стари песни и легенди.

               о о о
Ще се досети дори глупакът –
чувайки шума на вятъра, той ще каже:
„Есента дойде“.
 
               * Тристишието перифразира стихотворение на Фудзивара Тосиюки от антологията „Кокинвакасю“.

               о о о
Към спящите птици ли нощта
изстрелва стрелите си
от лунния лък?

               о о о
Отвсякъде се лее аромат.
Летящи сливи –
други няма да откриете.

               о о о
Речни вълни
разпръскват кръгове
под сенките на върбите.

               о о о
Преплетоха се
миглите на глицинията
отвсякъде.

               о о о
Щом се отвори прозорецът на къщата,
към него като клечка за зъби
се насочи върбата.

               о о о
Всички гледат
с радостни сълзи
лилията.

               о о о
Летни дъждове.
На жабата в кладенеца
й се привижда морето.

               * „Жабата в кладенеца не знае за морето!“ – се казва в една поговорка.

               о о о
Месо от елен?
Има по-добри лекарства за сърцето! –
крещи елен.
               
               * Вярвало се е, че през зимата за подобряване на здравето е полезно да се яде еленско месо.

               о о о
Виж, всезнайко,
вятърът скоро високомерно ще обрули
цъфналите вишни.

               о о о
Надвесена над реката,
тъче шарка върху водата
плачеща върба.

               о о о
Пристигна ли зимата?
Накъдето и да погледнеш,
червени носове.               

               о о о
Затъмнение.
Червеи ли изядоха
лунния кестен?

               * Според концепцията за кестеновата луна през тринадесетата нощ на деветата луна е прието да се поднасят кестени на боговете.

               о о о
Кукувица.
Навярно е решила, докато е студено,
да пробва гласа си.

               о о о
„По-внимателно с огъня!“ –
иска ми се да извикам
на светулката.

               о о о
Пищно цвете,
а до него напъпили млади
сестрички карамфили.

               о о о
Тъмен облак
пълзи като змия, за да глътне
лунната жаба.

               о о о
Със замаха на камата си
прекъсва стремежа на потока
бляскащият лед.
   
               о о о
Днес в градината
песъчинките станаха сребърни.               
О, лунна нощ!

               о о о
Около планинския лагер
пояс от облаци. И вади меч
нощната буря.

               о о о
Лунна нощ.
Ако я прекараш сам,
ще изгубиш разсъдък.

               о о о
Само Фуджи ли
се е появил за една нощ?
А снежните преспи в градината…

               * Има легенда, че планината Фуджи е възникнала за една нощ, издигайки се от езерото Бива.

               о о о
Опахало –
размахах го и веднага вейна
прохлада в лицето.

               * Опахало – приспособление от клонки и пера за създаване на прохлада и гонене на насекоми, огромно ветрило.

               о о о
Листите ще паднат,
клоните ще олекнат.
Есенен вятър.

               о о о
Кой отново отхапа парченце от нощта,
та става все по-малка
лунната торта…

               о о о
Бръчки по повърхността.
Вълните на реката изправя
прилежно ледът.







---------------
Японският поет, писател и литературовед от ранния период на епохата Токугава – Мацунага Кацугума/ Тейтоку, е роден през 1571 г. в гр. Киото. Роден в семейството на професионален поет и учител по ренга, той получава добро класическо образование, изучава древна поезия, още като младеж се запознава с всички водещи поети на времето и участва в съчиненията ренга, бака и веку заедно с най-признатите майстори на стиха. Считан е за основоположник на поезията хайкай. Издава стихосбирката „Сеюсю“, сборниците „Така цукуба“ и „Новодопълнена цукуба“ и учебниците „Тейтоку  бунсю“ и „Госан“. Признат майстор е и на комичния и пародийния стих. През 1619 г. основава в Киото частната поетична школа Теймон, учениците в която са деца на самурайски семейства, като до периода на Мацуо Башо тя е най-авторитетната школа за хайкай в Япония. Умира на 3 януари 1654 г. в Киото.