автор:©Йорданка Радева
Капчукът в такт пореден
монотонно отброява
всеки вопъл на дъжда.
И локвите…
разсмени до невъзможност,
на минувача смигат,
останал сам с чадър в ръка.
Асфалтът лъснал пазва
се кикоти с блеснали очи.
И търкулва всяка капка-
на душата горък вопъл,
елей от Рая тръгнал,
надежди слепи
с утрото да възроди.
Капчук
© Copyright: Йорданка Радева, 2023
Свидетельство о публикации №123070302355
Свидетельство о публикации №123070302355
Рецензии