Понеже непокорна се родих -
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е щом в тъмното не свети?
Да озари света ми - непознат
за груби, озлобени, или слепи.
И с думите, които в мен горят,
да стоплят свитите в юмруци шепи.
Вкопчете се по-здраво, с тленен страх,
за лаврите, венците... Аз от нищо
последната надежда изковах,
искра да бъде в топлото огнище.
И този свят - за мене бял и чер,
за другите пустиня е, обаче,
дими запален някога тефтер -
дано и те си спомнят как се плаче.
Понеже непокорна се родих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123061901570
Свидетельство о публикации №123061901570
Рецензии