Николай Лилиев. Дрогнут незримые струны...

Дрогнут незримые струны—
и расцелует на сон
вечер зелёные руна
нивы, лугов и лесов.

Душе неспящая, внемли:
вечность уронит звезду—
трепетно следуй за ней ли
к счастью или на беду.

Горе те, пленнице сонной
нивы ночной, в тишине
полной луной освящённой,
внемлить её да и нет.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Трепват невидими струни:
тихата вечер мълви.
Нейният звук ще целуне
сънните полски треви.
 
Чуй, вечността ще отрони
своята първа звезда.
Тръпна, душата ще гони
нейната тайна следа.
 
Скръб за душата! Пленена
в сънните полски треви,
сред тишината свещена
лунния лик да лови.

Николай Лилиев


Рецензии