Николай Лилиев. Дрогнут незримые струны...
и расцелует на сон
вечер зелёные руна
нивы, лугов и лесов.
Душе неспящая, внемли:
вечность уронит звезду—
трепетно следуй за ней ли
к счастью или на беду.
Горе те, пленнице сонной
нивы ночной, в тишине
полной луной освящённой,
внемлить её да и нет.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Трепват невидими струни:
тихата вечер мълви.
Нейният звук ще целуне
сънните полски треви.
Чуй, вечността ще отрони
своята първа звезда.
Тръпна, душата ще гони
нейната тайна следа.
Скръб за душата! Пленена
в сънните полски треви,
сред тишината свещена
лунния лик да лови.
Николай Лилиев
Свидетельство о публикации №123061406744