Mомче, момиче, сто липи

И стара песен с тих рефрен,

погалва ме. Позната длан.

Посяда тихичко до мен,

мигът - отдавна изживян.

Забравен танц света върти

и млади пак сме аз и ти.


Звучи: —“Обичам те дотук.“

Пророчество, за тъжни дни

сълза една превръщат в звук

и тя през времето звъни.

По-мъдра май не съм сега,

щом чувствам старата тъга.


А делникът ми натежал

и сред тълпата все по-сам

с душица свила се от жал,

танцува и се връща там...

В две длани младостта ми спи,

момче, момиче, сто липи


и незабравен, и до днес,

уханен вятър, град любим,

и с песен през света злочест,

добри и млади с теб вървим...

И лесно песничка  една,

отнася нашата вина.


Рецензии