Мина Карагьозова Оптимистическое Оптимистично

„ОПТИМИСТИЧНО“ („ОПТИМИСТИЧЕСКОЕ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Мина Карагьозова
ОПТИМИСТИЧНО
                На Ангелина Матева, с обич

Страшно трудно се справя твоят ангел-пазител, Ангелина –
толкова много страдания, смърт и покойници скъпи…
Нито една жестока и пагубна чаша не те отмина,
нито веднъж тази алчна и стръвна долна земя не отстъпи.

Не през дома, през душата ти вселените се пресичат –
тази светла отсам е Земята, онази, черната, пък е отвъдното.
На ръба на смъртта и живота потръпваш в съдбовно привличане –
към небето политаш и веднага пречупва крилата ти кръстът.

Страшна битка. Отстъпват по малко назад
и хаосът, и тъмнината
пред „мъжа на страшните нощи“,
пред „сина божи, който не може всичко“.
И съзнаваш спокойно и ведро – дори да напуснеш Земята,
ще се върнеш отново и пак ще си с тези, които обичаш!

Примирено и мъдро приемаш нашето Вечно завръщане,
Ангелина,
не са още навярно за нас нито раят, нито нирвана…
Още други жестоки чаши не ще ни отминат,
ще изваят душите ни нови, жестоки страдания.

И когато отново се върнем тук – да довършим делата си,
да поемем дълга към свещеното Слово и към хората скъпи,
ще превърнем в любов, сътворение, слово и музика хаоса.
И чак тогава навярно смъртта ще отстъпи!


Мина Карагьозова
ОПТИМИСТИЧЕСКОЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Ангелине Матеевой
 
Ангелина, пасует твой ангел-хранитель –
слишком много страданий о смерти родных…
Чаша горя твою не обходит обитель
и судьба не смягчает ударов своих.

Не сквозь дом – через душу прошел перекресток
царства Света и ада, где властвует бес.
Выживать между жизнью и смертью непросто,
вознестись не дает очень тяжкий твой крест.

Эта страшная битва притихла немного,
отступил перед Светом воинственный ад,
ты узнала от Сына Всевышнего Бога,
что вернешься на землю – любить и страдать.

Принимаешь смиренно свое возвращенье,
видно, в рай и нирвану нам рано опять…
Будут новые чаши беды и мученья
нам безгрешные души сурово ваять.

Мы вернемся сюда, чтоб закончить ученье,
чтоб долги и грехи без остатка стереть,
чтоб любовью свое оправдать сотворенье…
Вот тогда и отступит, наверное, смерть!