Мыс Эмона

             Болгарский
             Люди и Древность

                НОС  ЕМОНА
                /поема/

                С нос Емона,
                на Черното море
                завършва Стара планина.
                Той живописен е,
                с висок и стръмен бряг.
                Скали надничат
                от шумящата вода -
                опасни и за кораби, и за плувци.
                Фар двувековен
                високо се издига
                и надалече осветява
                скалите и морето.
                Крепост стара
                и руини древни
                на билото се приютяват.

                Преминах край носа като дете
                на малко корабче
                от морските вълни подмятано.
                Бе привечер
                и Слънцето залязваше.
                Лъчите му играеха
                по фара и скалите -
                преплитаха се
                в приказна феерия
                от светлини и сенки.

                Аз гледах, гледах...,
                докато отминахме.
                Но залеза и нос Емона
                завинаги останаха
                в моя детски спомен.
                Изминаха години
                и написах повест
                за огнения град
                от древността Пирополис.
                Видях го мислено,
                обгърнат в светлини
                сред нос Емона.
                А също и грънчарница, и яма,
                в която глината копаеха
                за хилядите съдове
                на вид съвсем еднакви...               
               
                В пристанището кораби пристигаха
                от целия елинистичен свят
                и стоки разтоварваха.
                А сетне заминаваха
                с керамиката натоварени.
                Шумно бе това пристанище,
                разноезична бе тълпата
                от хората заети с работа
                и тези, които се опитваха
                в града прочут да влязат.
                Но не успяваха -
                той бе като в стена обгърнат
                от призрачни огньове,
                студени и завихрени,
                които заслепяваха очите.
                Успя единствено
                прекрасен момък
                с бяло наметало,
                което му помогна да премине
                през хитрите капани.
                Той беше таен пратеник
                и носеше за бунт желана вест.
                Аретес се наричаше
                и като името си беше храбър.

                От тираничния архонт
                пленени във война
                или отвлечени
                творци на красота и мъдрост -
                поети, философи,
                музиканти, скулптори,
                художници, атлети...-
                принудени с камшици бяха
                глина да копаят
                и да я месят в ямата
                или пък по калъпи да създават
                съдове за храмовите ритуали,
                без творчество да проявяват.
                Те всички бяха с имена прочути
                и надарени да творят,
                но тук не им бе позволено...
                От момъка Аретес,
                узнаха за въстание
                в Крайморието -
                там слънчеви бойци,
                поведени от Аристоник,
                се бореха за свят
                от истината озарен -
                за всички равноправен,
                за всички справедлив.

                Неволниците в ямата,
                грънчарниците, пещите,
                поведоха отчаяна борба
                за правото на лично творчество,
                за свобода духовна и физическа.
                На Мемнос, философ,
                като огняр работещ,
                прилежен ученик на източен мъдрец,
                бе поверена странна огърлица
                от седем светещи кристала -
                във всяко зърно бе стаена
                слънчева енергия
                и можеше отприщена
                да нанесе щети огромни
                или пък да послужи на доброто.
                Откритие тя беше
                на източните древни мъдреци
                и тайна пазена от векове,
                заради човешката незрялост...
                И в отличителното
                бяло наметало на Аретес
                вградени бяха
                слънчеви зрънца.
                Не можеше да се измачка,
                нито замърси, или унищожи...
                Самото то бе и оръжие,
                и начин за защита...

                С подръчни средства -
                колове и камъни,
                с копачи и лопати
                воюваха пленените
                с архонтските хоплити.
                Дори земята и водата,
                огънят и пепелта,
                слънцето и мракът
                се сплетоха
                в решителната битка.
                Не знаеха въстаниците
                кои от силите ще победят,
                но неизвестността
                не ги възпря.
                Морето с грохот се разпенваше,
                а хоризонтът
                заплашително тъмнееше.
                Невиждана надигаше се буря...

                Четири от кристалните зърна
                използваха въстаниците и така
                хоплитите архонтски разгромиха.
                И само три зърна останаха
                в кристалната огърлица,
                опазвана от философа Мемнос.
                Загинаха поети, музиканти,
                философи, скулптори,
                художници, грънчари и атлети,
                родени да създават красота,
                но на каторжен труд
                и смърт обречени.

                Поведени от момъка Аретес,
                спасените заминаха в страната
                на източните мъдреци.
                И векове се носеше мълвата,
                че сред високи снежни планини
                живеят хора странни -
                на слънчев огън те се греят
                и пазят мъдри тайни...
                Какво от тях остана на Емона?
                Под рухналата пещ -
                плочка глинена, изпечена добре,
                с въпроси към потомците от Мемнос.
                На дъното крайбрежно,
                зарита в пясъка,
                изящна ваза оцеля,
                изваяна от майстора-грънчар Хилид,               
                надписана от момъка Аретес:
                "Ти чудото си на света, Човеко.
                С дела и помисли се издигни
                над боговете!"

                Ана  Величкова

 

                Древното име на нос Емине е Емона.
                Ана Величкова "Кристалната огърлица"
                /"Студеният огън"/, повест, 2002 г.,
                ИК "Ерес", София
                Аристоник /? - 129г. пр.н.е./
                Въстанието /133-130 г. пр.н.е./в Пергам,
                Мала Азия, предвождано от него, е със               
                социална програма и обединява роби, бедни,
                наемници и различни по произход хора.
                Въстаниците се наричат слънчеви бойци
                /хелиополити/ и мечтаят за град на
                Слънцето.