Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене
бил без моите думи самин
и крила би ми дал, за летене,
небосвода дари би ми син.
Колко много го бива, го бива,
да залъгва си знам, но дали,
да политна и с него щастлива,
да съм днес? Утре пак ще вали.
Над града и над мрачните хора,
там, далече де всичко блести,
а врабците бърборят, бърборят,
—" Не му вярвай! Лъжи не пести."
Знаеш нравът му колко е, колко
тъй неверен, и колко жени,
е оставил. За чуждата болка,
не му пука. Ще ти измени.
Знам, че утре ще плача с пороя,
ще напиша най тъжния стих.
Днес съм ветре покорна. И твоя.
Обич ли е, ще знам – не сгреших.
Hе сгреших
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123060503154
Свидетельство о публикации №123060503154
Рецензии