Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени дните ни сякаш в хербарий зловещ
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен по жиците тихо висяща,
търси смелите птици, те мокри и сгушени спят,
само щъркел по морза на времето трака, изпраща:
"SОS!" Над отдавна така безсезонния свят.
Тази пролет студена – насила разцъфнала сякаш,
в черно рухо е носи вдовишко-сирашкия креп...
Колко обич и сили ти трябват, Земя - да дочакаш,
светла слънчева ласка да стопли и нас, а и теб?
Знам – животът е жилав, тревата снага ще изправи,
аз самата съм стръкче коприва и паря насън,
всички спящи души, всички съвести людски корави,
и не спя, като теб... Онзи щъркел ме вика навън...
SОS!
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123051203608
Свидетельство о публикации №123051203608
Рецензии