Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет
трябва ми? И без пържоли май съм по-добър поет.
Нямам аз хипертония, нито пък дебел корем,
с тая пуста зеления, май изпостих се съвсем.
И комшията се стряска: —"Ти от Марс ли си дошло,
с тъй зелената окраска? – вика – Сякаш с НЛО.
— Не, бе, комшу, виж ме, ето – същият съм си – Иван,
пролет пукна, под небето... Аз ще пукна, но веган.
Веган
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123050803760
Свидетельство о публикации №123050803760
Рецензии