Иван Есенски Урок Богородицы Урок по Богородица
Иван Стоянов Есенски (р. 1949 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Людмила Снитенко
Иван Есенски
УРОК ПО БОГОРОДИЦА
На Михаил Белчев
Замръзнаха небесните води.
Виелица зави и в този пъкъл
светът за сетен път се прероди –
и пак от кал и грях. И пак за мъка.
Разбира се, дойдоха бели дни,
та както бе настръхнал и бездомен,
животът се смири и премени
за празник. Или може би за помен?
Дали пак гладно зло ги изкуши,
но налетяха сенки в мрака блудкав –
вилняха озверелите души
и плът, и плач се скриха в миша дупка.
А Тя пристигна боса… Откъде,
така и не продума, но премина
понесла нежно своето Дете
през страховете вълчи без пъртина,
през времена на гибел и на мъст,
през камъка на вечната невяра.
И спря, и върху него писа с пръст,
и пламъче примигна пред олтара.
Настъпи тишина и пустота –
отмина Тя през преспите с Детето
и ни остави в тъмното свещта
на камъка с „Достойно ест” да свети.
Иван Есенски
УРОК БОГОРОДИЦЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Людмила Снитенко)
Михаилу Белчеву
Замерзли небесные воды.
Метель ворвалась в этот ад,
где мир, плод вселенской утробы,
грехами и горем объят.
Затем он смирился, бесспорно,
из перерожденных глубин
взошли жизни добрые зёрна
на праздник. Или на помин?
Но вскоре вновь зло обольстило,
и тени неслись в темноте,
беснуясь… Плоть с плачем без силы
в крысиной скрывалась норе…
Она шла босая... Тихонько,
по волчьей тропе, мимо сел.
К груди прижимала Ребенка,
и страх за дитя её вёл.
Сквозь время страданий и мести,
сквозь камень неверья прошла,
на нём пальцем вывела крестик,
и вспыхнул огонь алтаря.
И тишина подступила –
с Ребенком сквозь время прошла.
Свечу в темноте запалила –
„Достойно есть…“ пламя зажгла.
Свидетельство о публикации №123050802231