Ганчо Керечев. Тоска по Фракии

Тоска по Фракии

О, как устал я в городе бездушном,
где жизнь прошла сам себе не рад
я в тупике, где всё темней и глуше,
и не найти, как нет пути назад,

как нет пути, тропинки даже козьей
к земле фракийской с этих этажей:
глаза пусты, и на душе что поздно,
что никогда и ни за что уже.

Я сам не свой как не в своей тарелке,
мне надо прочь бегом, я нездоров,
но быт с уютом переводят стрелки,
де, в тупике нет лучших докторов.
 
где я иду как все, бегу на месте,
где существую с правом на житьё—
просроченным без права на возмездье
за чаемое как бы не своё.

Тут я никто, покой мне только снится
в среде чужой, где невредим пока,
а там внизу зовёт меня Марица,
как мать— живого блудного сынка.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Тъга по Тракия

Тъй чуждо ми е тука всичко вече.
О, как се уморих във този град.
Отиде си животът ми, изтече
и няма, няма връщане назад.

И няма път. Пътеки няма даже
надолу към тракийската земя.
Очите ми от взиране са празни
и същността ми сякаш онемя.

Къде да ида и кого да моля
в изтичащите дни и часове?
За мене вече този свят е болен,
той трябва с други свят да се смени.

В лицето ми прехвърчат черни сажди,
но аз вървя през тях като робот.
Макар че остра болка се обажда,
все още имам право на живот.

А долу Тракия с Марица вика…
Тя е готова да ме приюти,
защото в този град съм вече никой.
Тук може всичко да ме сполети.

Ганчо Керечев


Рецензии