Странник Трифон Кунев Странник

Солнце клонится к закату,
На поля ложится мрак.
Кто там мчит по перекатам,
На коне летит стремглав? 

-Ты откуда странник старый?
Поздно. В пене конь хрипит.
Впереди пути не стало,
Путь вперед давно закрыт.

- Все прошло. Младые лета
не догнать. Ушли назад 
Их искать по белу свету
Фантазер уже не рад.

Тени к вечеру кружатся,
солнце клонится в закат;
журавли в стерню ложатся –
сердце, стой, замри пока.

01.04.2023


Трифон Кунев
СТРАННИК

Мрак се над нивите спуска,
слънце на заник трепти.
Кой там по друма препуска?
Странник със коня лети.

– Старче, къде тъй? Късна е
конят ти с пяна покрит.
Конят ти пътя не знае,
път ототдавна затрит...

– Нека е късно: със коня
младост ще диря назад.
Млади години да гоня
друмник съм станал нерад...

Вечерни сенки припадат,
слънце на заник трепти;
жерави някъде падат –
стой, сърце, мирни щеш и ти.

               1926 г.

http://stihi.ru/2023/04/01/1929