автор: ©Йорданка Радева
По уморените клепачи на деня ми
припада нежен здрач, мастилно- сънен, сгушен.
Отвъд хоризонтите пламнали небета
на пръсти тихомълком разотиват си по къщите.
Стихва модър лъх по листа и клони
самодивите треви разгръщат с нежни стъпки.
Светулков път чертаят лекокрилите,
разсъблечена, луната нощем свян не чувства.
И утро пак е. Напъпил синкав небосвод
разтваря светлината, път до слънцето проправя.
Бълбука песенно чешма- разговаря си сама,
водите й устремно поемат пътя, узнат и неспокоен.
Тишината тук отваря горски порти
и миро ръси тя- благославя чудното творение.
И рисува пак по дланите на плочника
чудеса, сладък сок потича по смолисти стволове.
Прегръщам с поглед елейно мироздание,
а по камъни крайречни изписвам онемяла вечност.
В песните на косове не стихва благославяне,
по уморените клепачи на деня ми- полягват спомени.
Лазарска утрин
© Copyright: Йорданка Радева, 2023
Свидетельство о публикации №123033103522
Свидетельство о публикации №123033103522
Рецензии