Евтим Евтимов. Я ночами одержим твоими...

Я ночами одержим твоими:
сны твои —мечта моей зари;
ты и мир мой век неразделимы—
лишь тебе себя я подарил.
 
Путь мой на двоих, а это значит—
песни мои по тебе звучат,
боль моя с твоею болью плачет,
годы мои по тебе летят.

Ты, моя хранительница крова,
любо встретить, проводишь меня,
приютишь в невзгоде вновь и снова,
обогрев у нежного огня.

Год за годом твой, судьбой гонимый,
где бы ни был, весь тянусь к тебе
я, ночами одержим твоими:
сны твои —венец моей судьбе.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

 

Целият ми свят е свързан с тебе
и на тебе всичко аз съм дал.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твоите сънища — изгрял.

Пътя ми със стъпките ти крачи,
песните ми с тебе са на път,
болките ми с болките ти плачат
и годините ми с теб растат.
 
Като бряг изпращаш ме, когато
тръгвам към далечни светове.
Като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове.

И протягам две ръце към тебе,
цял живот към твоя праг вървял…
Аз от твоите нощи съм обсебен
и от твоите сънища — изгрял.

Евтим Евтимов