Никола Вапцаров. Ботев

Ботев

Друг в кочегарку
в одышке–
жарко,
мы на работе–
спустился и просит
– Сочини о Ботеве!

Сажусь. – В среду
напишу-с,
к обеду.

Неделя прочь. Над горкой
смятышей
хмуро корплю.
За переборкой
не бумажной,
с весной споря,
грохочут моторы–
горячие с влажной.
Мнёт ветер гладь моря
Я лют.

Ничто не приходит на ум:
тревожно, досадно
в бесплодном бреду.
Бросаю перо,
перевожу дух,
и ладно:
иду

спать, раздеваюсь,
и только почил, как
приходит суровый друг 
и пытает:
– О Ботеве сочинил?
Перевожу дух:
– Слушай. Песня вышла простая:

Сияют звезды над горами,
луна встаёт, а серый волк–
голодный– рыщет и глазами
горит вовсю, зубами щёлк...

Друг морщится и:
– Ботев где? Пиши о жнецах,
о трудах,
о поте кровавом
по камням и в прах,
о песне бесправной,
о муках наших, которые
колышат рожь.
Брось трюки свои,
волка не трожь.
Ботев, смотри не в сторону,
в глазах наших горит. 

Ты упал, а Ботев нам:
– Поднять и
в руки флаг ему! 
И мы дотемна
шагаем вместе. Не таи
правды. В жизнь глядись:
Ботев это она–
стихами нашими полна.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Ботев

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

„За Ботев ли? –
сядам. –
Елате във сряда
към седем.”

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.

И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Не мога! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето, пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай...

„Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака.”

Работникът бърчи си чело
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.
– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищникът днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!”
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

Никола Вапцаров