Стамен Панчев. В день объявления войны народ...
сплотился под знамёнами Отчизны:
юнцы во цвете лет в ружьё вперёд,
за ними мужи, вслед без укоризны
влились седые старцы в лавы рот.
Всяк ближнего послал – война не ждёт:
дитя –отца, жена простилась с мужем,
мать сына, плача, собрала на фронт,
и ждёт вестей, а сердце жмётся туже,
а дух в ярме тоски уже не кружит.
Милы сердцам победы на фронтах,
но что ни день приходят похоронки,
и души мучит будущего страх:
война даёт кровавые уроки
и тянет как удавку свои сроки.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
14 октября 1914 года царским манифестом Болгария объявила войну Сербии;
иллюстрация- открытка с изображением союзников в виде детей: слево направо зигует Болгарское царство, Оттоманская, Германская и Австро-Венгерская империи, прим.перев.
Зовът на войната стресна цял народ
цял народ за ден се сбра под знамената:
юноши в разцвет на своя млад живот,
хора на семейства, даже под съдбата
сграбчени веч старци призова войната.
Всеки дом изпрати някой близък свой:
своя мъж жената, татко си детето,
майка син изпрати плачешком за бой,
чака – с таен трепет ден и нощ обзето,
от полето бойно вест за тях сърцето.
Вести за победи носят се от там,
всеки ден донася вести за убити,
за роднини и за хора близки нам –
нещо тежко, тежко стегнало гърдите,
на тъга и радост смесват се сълзите.
Стамен Панчев
стихосбирка: „С перо и меч“
Свидетельство о публикации №123031404229