Сказка про облако и барашка

Светило яркое весеннее солнышко. Маленький барашек отбежал от стада овец,
поднял голову и увидел на небе белое облако.
 - Ты кто? - крикнул барашек облаку.
 - Не знаю, может я верблюд-  сказало в ответ облако.
 -Нет, у тебя три горба, таких верблюдов не бывает.
 - Может, я - четырёхкрылая птица.
 - Ты не похожа на птицу-заметил барашек.
 - Тогда, я стану барашком, как ты - смеясь, ответило облако и приняло такую форму, как у собеседника.
 - Да, ты- небесная овечка. Давай побегаем и поиграем в догонялки.
 Овечка весело  побежала  вперед ,и тучка полетела над ней. Они долго так резвились,
 но облако зацепилось за вершину горы и пролилось сильным дождём. Овечка испугалась и помчалась домой в стадо к маме. На лугу же после дождя появилась зелёная трава и зацвели жёлтые и красные тюльпаны.

Приказката за облака и агнето (перевод на болгарский)

Яркото пролетно слънце грееше. Малко агънце избяга от стадо овце,
вдигна глава и видя бял облак в небето.
 - Кой си ти? — извика агнето на облака.
-Не знам, може би съм камила -, каза облакът в отговор.
 - Не, ти имаш три гърбици, няма такива камили.
 - Може би съ м четирикрила птица.
 -Не приличаш на птица-, каза агнето.
- Тогава и аз ще стана агне като теб - смеейки се, отговорило облачето и приело същия вид като този на събеседника.
 - Да, ти си райска овца. Да бягаме и да играем на догонване.
 Овцата весело тичаше напред, а облакът прелетя над нея. Те се лудуваха дълго време
 но облакът се хвана на върха на планината и изля силен дъжд. Овцата се уплашила и се втурнала към стадото при майка си. На поляната след дъжда се появи зелена трева и цъфтяха жълти и червени лалета.