В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата,
дъждец, що стари борове роси;,
водата на поточетата – живата,
цветята в самодивските коси.
Овчарите, стадата им по мръкнало,
сияещите в тъмното звезди,
зоват сърцето – дето се е пръкнало
далечен спомен мислите бразди.
Пролайват пак в далече чужди кучета,
а в мене балканджийката не спи,
дано поне в съня ми да се случите,
сто чудеса. Балкан и град с липи.
Cто чудеса
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123031002917
Свидетельство о публикации №123031002917
Рецензии