Атанас Далчев. Молчание
............Дититару Светлину*
Я исхожу не без ворчанья
с опустошённой головой
из многолетнего молчанья
что из могилы— сам не свой.
Затылку часом кукиш вертит,
не отступая просто так,
неотличимая от смерти
что смерть немая пустота.
Оцепенев за лихолетье,
непевчие как навсегда,
приморенные мысли в клети
распахнутой— ещё сидят.
Как после длительной болезни
слаб слог мой, гневен же —без сил—
собой ли — дескать, бесполезным:
в пустом порожнее месил
на кладбище библиотеки.
И скуп он, беден: спросу нет
с затворника, уже калеки—
так смертник пишет на стене.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* Димитър Светлин— детский писатель; стихотворение написано вскоре после начала общественно-политической оттепели, после многолетней опалы автора, прим.перев.
Мълчание
.........на Дим. Светлин*
Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.
Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.
И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.
Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.
И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.
Атанас Далчев
1964 г.
Свидетельство о публикации №123030708679