Липа

              Болгарский
              Природа


                Л И П А Т А

                Сред поляната растеше липа -
                висока, стройна, с корона гъста.
                Цъфтеше обилно в края на пролетта
                и ободрителен аромат разпръсваше.

                Беряха цветовете, режеха клоните,
                до голо почти я събличаха.
                На другата година зеленееше отново
                и с обилен цвят се обкичваше.

                Всяка пролет тя са възраждаше,
                неповторимо я красеше цъфтежа.
                Целебни вещества щедро даряваше
                на обновлението в кипежа.

                Но един ден от корен повалиха дървото -
                за мигове рухна липата столетна.
                Отнесоха всичко - клоните, стеблото
                и помен не остана от цветовете.

                С тръни поляната горска обрасна,
                без липата, без птиците многогласни.

                Ана  Величкова


Рецензии