23, 18, Ненужният папагал, женен
Автор – Величка Николова – Литатру1
Виж, папагалът ни е тъжен.
Гнети го самотата.
И все повтаря: „Аз ненужен,
ненужен, нужен, нужен…
Едно и също. Днес и вчера.
Наду ми се главата!
Накрая почна за заеква:
Ненужен, нужен, нужен,
уу жен; у, жен; у, жен;
жен; жен, ен; жен, ен.
Женен, женен, женен…
- Май трябвя да го женим!
И хукнахмe при брагтовчеда:
- Дай твоята папагалка,
а аз ще дам на твоето чедо
безценна залъгалка.
А папагалката проклета
отхвърли папагала.
Но той, безсрамника, полека
изрече: - Ала- бала...
Да правим ала- бала;
да правим ала, бала…
Но папагалката надута
го клюцна с клюна ньеден,
А той на тясно я набута…
Звезди видяха в бял ден.
Сега са весели, засмени.
Не щат да се разделят.
А ние сме ощастливени
щом чуем, че си пеят.
вторник, 28 февруари 2023 г., България, Литатру1
Свидетельство о публикации №123022808804