Иван Вазов. Бессонная дума

Бессонная дума

Ни ветерка на вымерших улках,
ночь на престоле, тихо в округе,
в сладкой почивке жизнь утонула,
крепко уснули вра'ги и други.

Ангел-хранитель сны навевает
страдным сердцам, душам усталым
—бедная дума не почивает:
нет ей покоя, горюшка мало.

Что ты скорбишь в безднах глубоких?
Полно обид в беды увитых!
Что тебе, свет, в ранах жестоких?
Полно на дню змей ядовитых!

Там, в небеси светел-безмыслен
месяц-рогач спит на полатях.
Спи, или в небо вон— там мечися!
Тесен те череп— узко крылатой!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Безсънна мисъл

Нощта царува, тихо навън е.
Улици мъртви спят запустели,
в сладка почивка животътэ тъне,
спят борби, грижи, ядове, цели.

Ангел небесен тих сън навява
на клепки морни, на гърди страдни;
само теб, мисъл, сън не смирява,
само ти нямаш покой отрадни.

Спи, що се риеш в бездни дълбоки?
Що будиш скърби в плесен завити?
Що буташ в сърце рани жестоки?
Що от сън дигаш змий ядовити?

Виж, навън свети месец омайни,
сладко заспал е сводът небесен.
Спи! Или фъркай в мирът безкрайни!
Що се вреш, бъхтиш в тоз затвор тесен!

Иван Вазов