Иван Вазов. Когда
Когато в мен нещо въздиша,
когато в мен нещо премира,
то болката аз да залиша
запявам на моята лира.
Когато душа ми прелива
от радост – ох, как е туй рядко! –
пак моята лира звънлива
тълкува душата ми сладко.
Когато смут черен бунтува
душа ми в световната битва,
тогава се песен не чува,
понявгаш се чува молитва.
Иван Вазов
1919 г.
Когда
Когда в уме– стиха основа,
и сердцу нет покоя-мира,
от боли я к перу– и снова
поёт-играет моя лира,
что– ох, и редко! услаждает
пером натруженное сердце,
что, делом разума страдая,
желает радостью согреться.
Когда, себя превозмогая,
душа– на мировую битву,
в моей– она почти другая–
звучит не песня, а молитва.
перевод с болгарского Терджтмана Кырымлы
Свидетельство о публикации №123021805291
Терджиман Кырымлы Третий 18.02.2023 16:23 Заявить о нарушении