Духът на левски
Духът народен,
още помни Левски!
Мечтателят на благотворен ред
е знамето,
което пази днеска,
пътя му на жертвен дълг несрет.
Истински е.
Сбрани са в тефтера
родната страна и свобода.
И се ражда святата химера,
вярата,
че друг ще е света.
Песните му, бисери признати,
жалят го с капчука на кръвта.
Свирепеят нощи мраковати.
С обич само среща го смъртта.
Зениците
блестят с камите остри,
посичали духа му горд и блед.
И макове от мъченика,
мостри…
аленеят из конака клет.
С въпросите увисва
неповторен,
без живот, без дъх,
потънал в мрак.
Бесилката с лика му непокорен
през вековете
е камбанен знак.
И до днес е вяра многолика,
на старци, майки и бащи, деца.
И огрява обич слънчо лика
лицето му безсмъртно на звезда.
28.02.2019г.
Свидетельство о публикации №123021701993