Иван Мирчев. Тревога

Тревога

На что вам книга моего молчанья,
что падей неотмирных не достигло,
равно- вершин нирваны безучастья,
не паханого востроносым стилом,
не сеяых не слёзками, так пеплом
страстей на ваши головы- нелепых?

В покое ли, в движенье принимаю,
что жив пока, а жизнь в самоизбытке–
то жар, то хлад, то декабри, то маи–
своим полна, не гамлетовской пыткой,
своим сложна, себе и суд, и право,
статистам же– ни радости, ни славы.

А жизнь моя в четырёх стенах тлеет,
и мне приятно следовать за нею–
не за великой на великом свете,–
моей годами тлеть что сигарете:
благоухают строки словно корки
буханок свежих – на крови, негорькой.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Тревога

Дали ще е потребна тая книга
на моето мълчание, което
все още глъбините не достига
и още не достига върховете
на планината, гдето няма пепел
от ничии страдания нелепи?

Лежа или се движа, аз рабирам,
че още дишам, пламъкът е пламък,
ледът е лед – живот неподозиран
и от самия мене – сякаш драма,
която се развива, извисява,
а все не ражда радости и слава.

Гори животът ми и се превръща
на златен дим, и чувствувам се в къщи
приятно обгорен, в стените душни,
като цигарата, която пуши,
благоухае словото, отлято
от кръв, като на топъл хляб кората.

Иван Мирчев
из авторского сборника Есенни наздравици,  прим. перев.


Рецензии