Пейо Яворов. Безвестный зов

Безвестный зов
.........доктору Т.Николову*

За годом год безвестный зов меня
и день и ночь лишавший сна-покоя
влёк вдаль и вглубь, не жизнь одну ценя,
влёк ввысь— крылом— не слабою рукою.

И я, по зову страшной высоты—
заоблачной— достигнувши бесстрашно,
бескрылый, воспарить в предел мечты
не смог, но и не пал оттоле в прашный.

И, я по зову дикой глубины
достигнувши, не червь, не одичавши,
не смог в проникнуть в лоно стороны,
где тьма сама казалась мне кричащей.

Я, белый свет по зову исходя,
пытливым оком вслушивался в лица,
печальные что он—  и всюду я,
чужак в чужбине, был себе столицей.

Уставши с ним, вернулись мы домой—
на старости покоя возжелавший,
я стон из сердца слышу— прежний, мой—
и в непокое вечный сон не страшен.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
*  проф.ТОДОР НИКОЛОВ НЕДЕВ (14 май 1875 – 10 февр. 1923) – ботаник. Роден в Карлово, където завършва прогимназия. Въпреки материалните затруднения, продължава образованието си най-напред в Пловдив, а след това в Габрово, където се дипломира (1897). Със заеми, които цял живот изплаща, заминава за Швейцария и записва естествена история в Женевския университет. По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него като асистент. Завършва с докторат по ботаника (1902). Завърнал се в България, става гимназиален учител по естествена история в София (1904–1918), но не прекъсва научните си занимания... прим. перев.
 


Наяве и насън
Д-ру Т. Николову

Наяве и насън един болезнен вик
години ми е бил загадка нерешима;
ни денем, ни ноще един отчаен клик
покой не ми е дал години вече има.

И подир него аз на страшни висини
безстрашно се възех, при облаците стигнах;
и все кънтеше той в ефирни глъбини,
ала крилат не бях — и следом се не дигнах
в небето синьо чак…

И подир него пак
вдън бездна слязох аз, разкрил бих и земята,
тъй мощен ако бях: в утробния й мрак
ехтеше громко той и късаше душата.

Все подир него аз изходих по света
не малко тежък път, сред хората заскитан,
и тисящи лица, изпити от скръбта,
навсякъде видях; но чужденец бях считан,
от чуждите за мен…

Днес вече уморен,
в спокойна глухота спокойствие желая;
но в своите гърди долавям изумен
все тоя горък стон — и аз покой не зная!

Пейо Яворов