Божидар Божилов. Покос
Косената трева в градината
дъхти на полски страстен дим.
Съзирам аз как ние тримата
през планина насън вървим.
И всичко бе заради мириса
на окосената трева,
тъмнозелена като ириса
на две очи. На синева
подобна в час, когато весело
един косач коси, коси,
а миризмата е понесена
от детски здрач, небесносин.
Божидар Божилов
Покос
Покос в саду благоуханием
неспящего в мечту сведёт:
в горах некошеной поляною-
во сне гляжу- втроём идём
на запад солнца ради запаха
свеженекошеной травы,
темнозелёной что глаза твои-
травы небесной синевы
в час когда косарь косит весело-
и детством пахнущий восток
встречает ночь забытой песенкой,
и красит тьму её восторг.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №123020808914