Божидар Божилов. Покос

Косена трева

Косената трева в градината
дъхти на полски страстен дим.
Съзирам аз как ние тримата
през планина насън вървим.

И всичко бе заради мириса
на окосената трева,
тъмнозелена като ириса
на две очи. На синева

подобна в час, когато весело
един косач коси, коси,
а миризмата е понесена
от детски здрач, небесносин.

Божидар Божилов



Покос

Покос в саду благоуханием
неспящего в мечту сведёт:
в горах некошеной поляною-
во сне гляжу-  втроём идём

на запад солнца ради запаха
свеженекошеной травы,
темнозелёной что глаза твои-
травы небесной синевы

в час когда косарь косит весело-
и детством пахнущий восток
встречает ночь забытой песенкой,
и красит тьму её восторг.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии