Божидар Божилов. Книга

Книга
................Всё кончается книгой
                Малларме

Где книга, там итог- в периметрах страниц,
где, кроме череды событий, фактов, лиц,

вечерний холодок случайного мгновенья,
когда глаза её таимым вдохновеньем

наполнили твои. Кончается всё в ней-
томленья духота, повевы нег, страстей

потоп вслед бурь. И... разочарованье-
что засуха: мечта двоих бесплодней камня.
 
И ненависть- пожар. И пепельный развод-
нелепый как мечта, что замертво живёт.

Но сказке не конец, а крест среди травы,
где ветер нашумит, что оба неправы-

покаешься- один, увы, и слишком поздно,
лишь явятся стихи- плод незабвенной прозы;

и станешь ,как поэт, на склоне жизни зреть-
осмысливать сам-плод не зря опавший цвет,

не веря сам в своё- надумано ли, снится?
а всё живёт, мертво в гербарии страницы.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Книга
.................Всичко завършва с една книга
                Маларме

Завършва всичко там, сред страниците бели,
които не мастило, а жадно са поели

привечерния хлад на оня миг случаен,
когато две очи погледнали са с таен

възторг към твоите. Завършва всичко там -
и трескавия глад, и веселия плам

на нежностите. Там е също тъй по-сетне
досадата лилава на часовете летни.

Омразата е там. Раздялата студена,
от градската луна нелепо осветена.

И там е също тъй понякога, уви,
разсъдъчния час с надгробните треви,

разбъркани от вятъра. Той шепне тихо
за оня първи миг забравените стихове.

В сърцето ти омраза и ярост се надига
към теб самия, теб, превърнат вече в книга.

А беше някога от нежности обзет,
човек, роден за младост. Сега си стар поет.

Сега не вярваш сам, че е било това,
засъхналото в празника на мъртвите слова.

Божидар Божилов