Божидар Божилов. Жажда

Жажда

Творенья мои вот. Не стихомассы!
Да, по листу чернилами, пером...
В них радий роста- невзрывоопасный-
для созиданья лучших из миров-

из нашего. Не гладкие куплеты-
в них дни и ночи страстные, мои.
При чём тут разнесчастные поэты,
любившие, непризнанные и..?
 
Об этом не ко мне,а к куплестистам.
Глаза ладонями укрою и
утишусь в тишине, душой неистов-
да не один- со мною строк рои.

Мы бьёмся заодно- прямые выи-
за счастье и любовь не в безднах снов.
Стихотворенья суть мои, родные:
за них идти на каторгу готов-

в них дни и ночи мои, за стихи я
полжизни отдал. Мне бы долгих лет
до боли слиться с творческой стихией,
с листом бумаги целой* на столе,

чтоб по весне зазеленело жито,
сияя изумрудами небес,
дождями слёз веселия умыто-
и каждый колос золота на вес.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* целинной, не паханой пером, прим. перев.


Жажда

Това са стиховете ми. Това са.
Но ти не вярвай, че са стихове!
В тях има атом, има лъч опасен,
от който се създават светове

измислени. Това не са куплети.
Това са нощи и това са дни.
Живели ли са някога поети,
които са обичали жени,

но били са презирани, осмяни?
Не зная нищо. И защо да знам?
Очите си аз ще покрия с длани
и ще мълча сред тишината сам

и всъщност с всички, с мен вървели в боя
за щастие, за сила и любов.
Това са стиховете. Те са мои.
За тях и на каторга съм готов,

защото те са дни и те са нощи,
които съм изчакал и живял.
Но искам да живея още, още!
До болка да се слея с листа бял.

Да си измислям стихове, в които
напролет дъжд да заплющи,
да израсте в април зелено жито,
посипано от весели звезди.

Божидар Божилов


.