Йордан Стубел. Сирота

Сирота

С утра до вечера на взводе
не покладая рук покорных,
он утешение находит
в труде сиротском- хлебном, чёрном.

И в одиночестве барачном
под низким потолком в пенале
он счастья чает чуть не плача,
любви людской- из ближних далей.

Когда огонь свечи отзаял,
и ночь темна, и громы хрящут,
людей он любит, и лобзает
во сне шаги ещё неспящих-

его не ждущих, сиротину
без роду-племени и вида;
а буря гнёт лозу-былину,
поёт сиротскую обиду.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы




Сирашка

От тъмно до тъмно не спира,
отпада ръката му верна -
но знае, утеха намира
в едничката работа черна.

Във тая самотна барака,
накрая изхвърлена, ниска,
затворен ни радости чака,
ни обич от хората иска.

А сам ги обича човешки
и чува - минават оттука -
дори и през нощите тежки,
когато свещта не блещука.

Когато го никой не дири,
а той ги сънува несвесен
и вятърът с бурята свири
сирашката праведна песен.

Йордан Стубел