Евтим Евтимов Свадьба Антона Сватбата на Антон

„СВАТБАТА НА АНТОН” („СВАДЬБА АНТОНА”)
Евтим Михалушев Евтимов (1933-2016 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Олег Шестинский


Евтим Евтимов
СВАТБАТА НА АНТОН

Малко преди да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. в столичното гарнизонно стрелбище заедно със своите другари Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов, осъденият на смърт Антон Попов се венчал в килията за своето любимо момиче Росица Манолова.

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,

но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.

До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.

С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче –
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.

Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливец никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

               1987 г.


Евтим Евтимов
СВАДЬБА АНТОНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Олег Шестинский)

Перед тем как быть расстрелянным фашистами, революционер-партизан Антон Попов женился в камере тюрьмы.

Быть свадьбе сей в тюремном равелине!
И смерть,
свое справляя сватовство,
не злато
молодым подарит ныне,
а лишь свинец.
И больше ничего...

Сваты в кургузых форменных шинелях
поднимут тост, ухмылки не тая...
Но солоно вино,
в нем нету хмеля –
В тех чашах молодая кровь твоя.

Стоишь ‹: невестой ты – живой и мертвый,
как плат, бледна невеста и вдова.
Целуй ее
в своей печали гордой
и прошепчи
нежнейшие слова.

Под музыку винтовок в недалечке
сваты сегодня спляшут танец свой,
и обернется свадебная свечка
в миг скорбный похоронною свечой.

И люльку не качать в вечерней мгле,
и сын не засмеется на рассвете...
Осталась лишь мечта
на белом свете,
и лишь любовь
осталась на земле.

Залп. Облачко порохового дыма.
Но пусть царит не скорбь,
а торжество...
Трус не пошел бы под венец с любимой
за час лишь до расстрела своего!